Фракталът е геометричен обект, който е радикално „начупен“. Терминътфрактал (от латинското fractus, счупен) е въведен през 1975 от Беноа Манделброт, за да привлече вниманието към тези обекти. В много отношения те се отличават от обикновените „гладки“ обекти в традиционната геометрия. Това е и съвсем лесно забележимо.
Най-често фракталът се генерира (например на компютърен екран) от повтаряща се схема, обикновено рекурсивен или итерационен процес. Това му придава множество интересни характеристики, най-важните от които са самоподобността и безкрайната подробност независимо от увеличението. Фракталите обединяват структура и неправилност.
Различни видове фрактали са първоначално изучавани като математически обекти и терминът „фрактал“ е получил различни точни дефиниции.Фракталната геометрия е клон от математиката, който изучава фракталите и особеното им поведение. Тя намира приложение в науката, техниката икомпютърното изкуство.
Корените на теорията за фракталите могат да се проследят до опитите за измерване на периметъра (или площта, или обема) на фрактали в случаи, в които традиционният анализ е неприложим. Традиционните математически методи „се приближават“, с цел да опростят локалната картина. Съществуването на фракталите показва неприложимостта на този подход при появата не неограничено количество все по-дребни подробности.
Снежинката на Кох е резултат от безкрайно добавяне на триъгълници към периметъра на началния триъгълник. След всяко добавяне (итерация), периметърът нараства — той расте до безкрайност, въпреки че затворената площ остава крайна.
Тук вече смятам да започна със същината на темата, а именно да обясня защо вселената е фрактална и да дам примери, с които да го защитя.
Да вземем, примерно приликата м/у строежа на атома и слънчевата система освен приликата в тях(външно), има и прилика м/у законите за движение, които изглеждат така:
закон на Кулонт за силите м/у два заряда:
F=Q1xQ2/R2
(Q1 и Q2 са големината на зарядите, R – разстоянието между тях.)
(Q1 и Q2 са големината на зарядите, R – разстоянието между тях.)
закон на Нютон за гравитационните сили м/у две маси:
F=M1xM2/R2
(M1xM2 – масите на телата, R е отново разстоянието между тях)Тази прилика винаги ме кара да се замисля дълбоко, от къде идваме и кой ни е създал!
Друг интересен факт, който е занимавал учените от много векове е т.нар. златно сечение:
Златното сечение е най-елементарния и на-широко използван фрактал във Вселената. Той, както фракталите, притежава най-важното свойство – себе-подобност. В библията се казва "И създаде човека по свой образ и подобие" Това не е ли един фрактал? Ние не сме ли умалени подобия на Бог? И ако се поразровите и прочетете малко ще разберете, че това, което наричаме Бог е всъщност едно голямо цяло на което ние сме малките части, които всъщност приличат на голямата!
Тук искам да добавя как аз си го представям: Ако разгледаме човешкото тяло като един такъв Бог (Създател) в тялото ни има милиони, милиарди... атоми, а сега си представете, че в един такъв атом има един електрон на който живеят хора също като нас, електрона обикаля около ядрото (слънцето) на атома. И те също така като нас си мислят, че са единствени в техният атом (слънчева система). Защото нямат възможността да излязат извън молекулата, в която е този атом, а извън молекулата има други молекули, извън тях клетки, извън тях органи... надявам се разбирате накъде отиват нещата!? Ние сме създатели на собственият си свят, както бог е създател за нас и това което наричаме космос е може би един гигантски организъм затова и никога няма да открием дали има край вселената или няма краят е Висшият разум, които ни е създал, а не си ли мислят и същото онези малки човечета които предположихме, че съществуват в едно такова тяло, като нашето? Знам, че изглежда нереално и не чак дотам подплътено с теория, но за мен нещата стоят така!
